В “Сръчно” често сме свидетели на вдъхновяващи срещи и необичайни истории, които ни напомнят защо обожаваме това, което правим. Днес искаме да споделим с вас разказа на едно семейство, което не само, че ни впечатли с откровеността си, но и ни остави с неповторимо усещане за удовлетворение.
Защото всички ние знаем колко е важно да се отворим към света около нас и да откриваме красотата в различията. Но правим ли го в действителност?
В нашата занаятчийска работилница Сръчно, срещаме различни хора – всеки със своите уникални виждания и ценности. Тази история, споделена от едни от нашите посетители, разкрива как едно семейство, с различни убеждения и начин на живот, намери общ език с нас и се докосна до магията на занаятчийството…
Вижте в следващите редове:
Неразказаната история
“Нали знаете, че когато не можеш нещо, много се впечатляваш от хората, които го могат. В нашето семейство сме така – възхищаваме се на тези, които могат да рисуват, да готвят, да шият, да плетат, да майсторят, да поправят и създават… С една дума – на хората, които имат само една, а не две леви ръце. Затова и не пропускаме възможност да се докоснем до креативността на всеки творец.
Синът ми, да е жив и здрав, е много ръкат. Ама не си уцели родителите, горкият. По тази причина го водим на множество изложби, работилници, занаятчийски панаири и изобщо по всякакъв начин се опитваме да му дадем шанс да се докосне до някого, който умее да работи с ръцете си.
Веднъж бяхме на разходка в Кюстендил и той случайно разбра за работилница „Сръчно“ и ме помоли да я посетим. Тук е моментът да спомена, че освен че сме несръчни, с мъжа ми сме и вегетарианци. Затова имам едно наум, когато става въпрос за работилница с естествена кожа. Но пък уважаваме правото на всеки да живее според собствените си представи и се възхищаваме на уменията и труда на кожарите, затова направихме компромис – решихме да отидем и да видим къде и как работят в „Сръчно“, да се запознаем със занаятчиите и да се докоснем до енергията на тяхното творчество, но ние самите да не участваме в изработката на кожени изделия.
Започнахме като виц: „Вегетарианци влизат в кожарска работилница…“
Само че се получи вместо забавна, една много поучителна история. Майстор Искра ни посрещна и ни разказа за своя път, за работата си и за страстта, която влага в това, което прави. Сподели през какви перипетии са минали тя и близките ѝ, докато създадат „Сръчно“ и с какви трудности се сблъскват и до днес, както и за радостта им от срещите с техните „чираци“.
Е, имаше и забавни моменти – като например мигът, в който синът ми изплю репликата: „Ние сме вегетарианци и не носим кожа, но тази чанта е много красива“. Смущението на Искра беше очарователно… Успокоих я, като ѝ обясних, че ние съвсем осъзнато сме дошли да ги посетим и да се запознаем с тяхната работа и много добре знаехме с какви материали работи тя. В крайна сметка, останахме впечатлени от мястото, от хората, от творчеството им, а синът ми беше много доволен от нашата среща.
На следващия ден получихме обаждане с покана да се включим в работилница с изкуствена кожа. Нека обясня какво означава това за мен: аз съм вегетарианка от много години – нека не уточнявам, защото числото е двуцифрено, но определено не ям месо доста преди това да стане модерно. Като цяло този факт не е записан на визитната ми картичка – не афиширам пред всички хранителните и идеологичните си предпочитания. Но понякога ми се налага да споделя с човека отсреща защо не мога да опитам от домашния му суджук, например.
За всичкото това време съм се сблъсквала с всякакви ответни реакции: съмнение в думите ми, неувереност към убежденията ми, откровена критика и дори нагли подигравки. В началото това ме дразнеше – аз не се опитвах да убедя никого да спре да яде месни продукти, защо другите се опитваха да учат мен как да живея и с какво да се храня? Скоро свикнах, вече само се усмихвам и знам, че отхвърляйки мнението ми, хората не отхвърлят мен самата. Разбира се, има изключения като тази история. Представете си сега колко ми беше приятно, когато срещнах разбиране от страна на Искра, която силно вярва в предимствата на естествената кожа пред всеки друг материал за изработка. Не можеше да откажем тази протегната ръка – когато има взаимно уважение и разбирателство, винаги има начин да се изгради мост между хората. Дори това да са кожари и вегетарианци.
Създадохме прецедент и организирахме работилница с изкуствена кожа – направихме си вегетариански портмоненца с котенце и кученце, забавлявахме се няколко часа, поговорихме си и за сетен път се уверихме, че когато човек подхожда с уважение към другите, когато търси начин да ги зарадва, винаги му се удава тази възможност. Моето семейство си тръгна от „Сръчно“ с нови екологични домашни любимци, след като синът ми отново доказа, че в себе си отглежда талант, какъвто аз нямам. За сметка на това си имам нова история за разказване и поредния научен урок, а за Искра оставихме една различна гледна точка и малка кочинка за почистване…”
Уважение и творчество
За нас от Сръчно, тази история е пример за това как истинското уважение към труда на другите и приемането на различните перспективи могат да доведат до неочаквани и вдъхновяващи резултати.
Защото ние вярваме, че всяка среща ни обогатява и ни прави по-добри. Затова и сме изключително благодарни на нашите гости за топлите думи и за това, че споделиха с нас това прекрасно преживяване.
Когато различията се срещнат с разбиране и взаимно уважение, те не разделят, а напротив – създават нови възможности, укрепват връзките между хората, откриват нови хоризонти. Тази среща ни показа, че дори когато сме различни, можем да намерим общ път – стига да го търсим с открито сърце.
Ако и вие искате да създадете нещо уникално и да се потопите в атмосферата на творчество, заповядайте в Занаятчийска работилница Сръчно. Независимо дали сте майстор в занаята, или просто искате да опитате нещо ново, ние ви очакваме! Нека заедно създадем нови истории и вдъхновяващи моменти!
Последвайте страничката на Сръчно, за да не изпуснете нито една вълнуваща възможност за нови приключения!
Майсторите на Сръчно
