Има истории, които започват с мечта, минават през неочаквани обрати и завършват с любов, която променя всичко. Нашата история с Точица е точно такава. Тя не е просто куче – тя е доказателството, че съдбата понякога избира по-добре от нас самите.
Когато Маги мечтаеше за куче, дори не подозирахме, че ще срещнем такова като Точица – животно, което ще преобърне представите ни за това какво означава да обичаш и да бъдеш обичан. Тя е част от нашето семейство и от магията на Сръчно – и сега ви каним да се потопите в нейната история.
Как започна всичко?
Всичко започна с мечтата на Маги да има куче. Тя искаше лабрадор или голдън ретривър – голямо, весело и дружелюбно. Говореше за това постоянно, рисуваше кучета в тетрадките си и четеше за породите.
Една лятна нощ, тръгвайки за море, в двора ни изненадващо се появи… истински голдън ретривър! „Мамо, това е сбъдването на моята мечта!“, възкликна Маги с широко отворени очи. Тогава си помислих, че ще настоява да задържим кучето. Но тя каза нещо, което не очаквах:
– Мамо, след като мечтата ми вече се сбъдна, вместо да търсим породисто куче, нека помогнем на някое от приют.
И така започна всичко. Решихме, че ще спасим куче в нужда, а парите, които щяхме дадем за покупка – да използваме, за да купим храна за бездомни животни.
Първата среща с Точица
Когато посетихме приюта, Маги оглеждаше всички кучета, търсейки нещо, което да ѝ напомня на мечтания златен ретривър. И в един момент се спря на малко, бежово кученце. То изглеждаше толкова сладко и кротко, че решихме да го вземем. Кръстихме го Бъди.
За съжаление, след само една седмица Бъди си отиде от този свят заради тежко заболяване – парвовироза. Всеки ден го водехме на системи, надявахме се, борехме се, но не успяхме да го спасим. Това беше огромен удар за Маги и за нас.
Междувременно, още при първото ни посещение, жената от приюта – Ели – ни беше предложила друго куче: бяло с черни точки. Аз бях категорична – не искахме него. Просто изобщо не наподобяваше това, което търсехме…
Но след трагедията с Бъди и заразата в приюта, това бяло кученце с черните точки – Точица – беше единственото оцеляло. Месец по-късно Ели се обади:
– Искре, знам, че не го искахте, но съм сигурна, че това куче е за вас! Пред вратата ви съм и го нося!
Признавам, изпаднах в шок. Все още скърбяхме за Бъди, а и не бяхме подготвени за друго куче. Но когато излязох и видях Точица, нещо в мен трепна. Тя ме погледна с онзи поглед, който казва: „Аз съм тук, за да ти докажа, че животът продължава.“
Точица, която промени всичко
Точица бързо стана част от семейството. Още от първите дни разбрахме, че тя няма да бъде обикновено куче – толкова малка, а всъщност изключително енергична и щура. Възстановявайки се от тежката болест, тя сякаш искаше да навакса за изгубеното време.
Скоро осъзнахме, че тя ще стане голяма, много голяма! Това ме плашеше, но Маги беше във възторг. Точица започна да ни събира около себе си и да ни радва с всичките си щуротии.
Едно от любимите ѝ занимания е да тича. Но не просто да тича – тя развива скорост, която може да засрами всяко обикновено куче. В двора вече има пътека, по която не никне трева. Когато нашите посетители я видят, питат:
– Това от какво е?
– От Точица – с усмивка отговарям аз.
Белите на Точица
Тя е истински специалист по разкопаване на дупки. Дворът ни прилича на лунен пейзаж, а ние сме като земеделци, които не смогват да зариват. Ако открие животно в радиус от километър, няма да се спре, докато не го намери. Не понася никакви други животни – освен себе си!
Имаме и котка, Тигърка, която заради Точица вече живее на втория етаж. Храним я в отделно заградено дворче – спокойно местенце, което я пази от Точица и ѝ позволява да запази котешкото си достойнство.
Тигърка и Точица са като „драматична комедия“ в действие – едната е господарка на лозниците, а другата – кралицата на земята. Но дори и това е част от чара на нашето семейство – как иначе щяхме да имаме толкова истории за разказване?
Колкото до прането – не знам дали някога ще спра да се смея. Просторът ни беше едно от любимите ѝ места… за пакости! А аз… аз вече простирам на друго място.
Любимката на всички
Точица може да не харесва други животни, но обожава хората. И те отвръщат със същото. Деца от селото редовно идват до вратата ни, викат: „Точице, обичаме те!“ и я галят през оградата.
Посетителите на работилницата Сръчно са нейните най-големи фенове. Никой не остава безразличен към топлия ѝ характер и щурата ѝ енергия. Тя дори получава подаръци от хора, които са я обикнали. Наскоро дори се сдоби с кучешки шоколад – подарък за Коледа!
Най-важните уроци, които ни даде Точица
Точица е доказателството, че понякога съдбата сама избира за нас. И макар че първоначално не искахме точно нея, сега не можем да си представим живота си без нея!
Тя е нашият смях в трудните дни и нашият любим „разбойник“, който винаги намира начин да ни изненада – дали с нова дупка в двора, или с опит да „помогне“ с прането.
Точица ни научи, че най-ценните неща в живота често идват неочаквано. И те не само оставят следа – те променят всичко и правят живота по-истински, по-красив и по-пълен.
Елате да се запознаете с Точица!
Ако някога посетите нашата работилница Сръчно, ви обещаваме, че няма да срещнете само магията на ръчната изработка. Ще срещнете и Точица – нашата гостоприемна четиринога домакиня, която ще ви посрещне с въртяща се опашка и неизчерпаема енергия.
Тя ще ви покаже своята „магистрала“ в двора – пътеката, по която не никне трева, защото е нейното любимо трасе за тичане. Ще ви плени със своя чар и ще ви накара да се усмихнете, дори и в най-мрачния ден.
Елате в нашата Занаятчийска работилница Сръчно в село Слокощица – не само за да творим, но и да се запознаете с Точица. Тя ви очаква с отворено сърце и безкрайно желание да ви плени само за секунди!
Единственото, което е нужно да направите предварително е да ни се обадите, за да се уговорим за ден и час.
Последвайте страничката на Сръчно – там споделяме още интересни истории и можем да си общуваме!
С обич,
Искра от Сръчно
